16
марDéjà vu
Много често се случва да спорим дали една реклама ни харесва или не. В рекламата има голяма доза субективност. Също така обаче има и проекти, които са харесвани от всички. Не че и при тях няма разногласия, но те се свеждат до степента, в която ни харесва дадената реклама. От този ранг са проектите, които биват отличени и наградени на големите рекламни фестивали, като фестивала в Кан например. Това, което всички знаем за Кан е, че там е изключително трудно да пробиеш, че трябва да си велик и оригинален или велико-оригинален. Аз лично бях чувала, че там журито отделя месеци да преглежда реклами от целия свят, за да е сигурно, че рекламите, които ще отличи за тяхната оригиналност, са наистина невиждани и нечувани. Миналата година в категорията „принт” бяха наградени рекламите на Energizer, които виждате по-долу:
А преди четири години в мартенския брой на Archive са публикувани тези:
Моето мнение е, че си приличат невероятно много и като идея, и като изпълнение, и като рекламиран продукт. Бих се радвала да разбера вие какво мислите по въпроса.
Няма подобни публикации.
Публикувано от Мария в Печатна реклама / 5 коментара
Разпознато като Социална реклама
Коментари
5 коментара към “Déjà vu”
Остави своето мнение
Всичко ново е добре забравено старо…
рекламата на Energizer са “движещи” въображението ми работи когато ги погледна,след всяка една си представям какво би могло да се случи,може би това е основното нещо което искат да постигнат рекламистите създали този вид реклама.Като идея наистина си приличат много.
Не. Не мисля, че си приличат. Какво толкова? -Малки деца правят дяволии. Нищо особено.
Грешка на дизайнерите е да смятат, че за да е успешна рекламата задължително трябва да има някаква закачка. Някак “по детски” можем да кажем, че всъщност в съвременна рекламна среда по-скоро рекламата трябва да е извратена. Налагаме на възприятията на хората една по-специална агресия. Не ги караме да се отдръпнат с отвращение, а да запомнят видяното дори и с един миг. Поглеждайки някой подобно на казаното направен банер по улицата например, на лицето ни незъзнателно изплува усмивка. Говорим за нормални хора, а не за хора стигнали до прекрачване на всичко човешко с лошотията си.
А сега нека си представим, че при нас идва клиент който продава продукт или услуга, до която се стремят да се докоснат хора с по-тъмни мисли (работещи в мизерия, под стрес, затворници, бивши затворници, наркозависими и т.н. и т.н.) Какво ли трябва да се добави към рекламата за да направим до сега изработения тип дизайн в нещо което да задоволява вкуса на всички тези хора?
И в един частен случай, на кой ли му пука какви цветове са ползвани, когато му е черно пред очите от глад.
Или пък виждаме новия билборд на марка автомобили, който очевидно е изработен от безкрайно некадърен дизайнер, но се набива на очи с гадната си визия и вероятно някой би се “зарибил” от представената оферта “…Само за.. ХХХ хиляди лева…”
Е какво да сложим на реклама на автомобил освен автомобил???
Ако сложим нешо друго, нещо красиво, което подсказва за автомобил завистливите и кухи колежки казват примерно “ебаси чист въздух ли ще продаваме” (въз основа на хубавата гледка, която се подава на парчета някъде в нащия по-различен дизайн)
За да бъдеш дизайнер, по-скоро трябва да си психолог. Трябва да погъделичкаш човешкото съзнание на възможно по-дълбоко ниво, независимо колко малко общи неща има с продукта. Трябва да се мисли в детаили. Лично поред мен най-добрите дизайнери не са художници например. В повече от 95% от случаите за да си художник не трябва нищо друго освен да учиш как се рисува. И да си научен на база постоянство. За да можеш да докоснеш душата на човек обаче се иска талант. И това не се постига с уроци, които така или иначе биват преподавани от някой олигофрен.
Та… защо да не правим реклама с деца? Независимо от това какво продаваме. Нека да не се заяждаме и да се налага да търся примери а още десетки и дори стотици реклами, които са подобни на тези.
Нека си представим, че тематиките измежду които можем да избираме представляват един списък от думички. Като в речник. Да си представим и това, че на света има не повече от 10 думи. Примерно сме някои животинчета и си служим само с “бау”, “мяу”, “грух-грух” и още 7 подобни. не повече. Налага ни се да правим реклама. Много сме ограничени откъм комбинации в случая, нали? Също, както думичката “дете” присъства в речника ни. Е ОК, дайте да сложим нещо друго. Но пък това е нещо с което лесно бъркаме на по-долните нива в главите на хората.
Като си говорим за печатна реклама… погледни рекламите на фирмата Salewa (за планински аксесоари и принадлежности) от тяхната рекламна стратегия 2000-ната година, или тази на Ягуар пак от онези години. Ето там наистина има сериозни провокации към зрителя.
Broken/
За съжаление си адски прав/а, но в България никога няма да видим нормални(български) добре таргетирани и изпълнени реклами. Вече над 12 години се убеждавам в това
Broken,
Приликата в тези примери не е, че в тях участват деца. Pay-off-а е един и същ: “нека децата не седят без занимание” защото ще почнат да правят глупости.
Искам да ти връча тържествено наградата за най-дълъг пост в благ ни.
Благодаря ти за усилията, и въпреки, че сега не съм съгласен с теб – Благодаря ти и за мнението.