29
октНаденицата vs. Ракията
Искам да изясня нещо още в началото – не искам да обидя никого и се извинявам на Жоро, че го направих герой в това разказче:-)
Беше една топла лятна вечер. От тези, дето най-мъдрото, което можеш да направиш, е да изпиеш няколко бири, за да чувстваш повече алкохолното замайване, отколкото жегата, и да заспиш възможно най-бързо. Но ние с Жоро, мой добър приятел, занимаващ се с политика, направихме грешката след бирите да подхванем учудващо темата – развитието на рекламата в България (естественo, имаше повод за този разговор и той беше креативните реклами на Heineken).
Аз бях оптимистката на вечерта. Защитавах тезата, че в България рекламата има бъдеще, че буквализмът тепърва ще търпи удари от креативността и че някой ден нашите реклами ще стоят рамо до рамо с чуждитe, и то хубавите чужди.
Жоро беше песимистът в случая. Като човек, занимаващ се с политика и изял не малко шамари от грубата действителност, беше на мнение, че не бива да чакам скоро креативност в България. Също така, че за да има резултат една реклама у нас, посланието й трябва да бъде по-директно, езикът да е близък до този на улицата, без много-много умнотии и оригиналнечене. По друг начин казано, отъждестви правилната реклама с работи, пуснати преди това в интелектуалния пасатор – толкова фино смлeни, че да няма никаква нужда от предъвкване.
Позициите бяха ясни, но имахме нужда от реклами аргументи. В този период двете запомнящи се и суперкоментирани реклами бяха „За наденицата ли питате?” и „Ми той, сватът, е малко бамбашка”. Като по поръчка:-), как да не спориш после с удоволствие? Излишно е да ви казвам кой коя избра за помощник в защитаването на тезата си. Та образно казано застанахме от двете страни на ринга, аз подготвях моя боец – симпатичната баба със счупените очила, а Жоро „масажираше” и надъхваше ракиения сват.
Нашите бойци излязоха на ринга, а ние ги окуражавахме. Аз виках: „Давай, бабо, ти можеш, ти си креативна, ти имаш яка стратегия. Не забравяй, че репликата „Сакън, чадо, ще развалиш времето!” е заразителна и има потенциал да се споменава редовно. Давай, бабо, ти си!” Ама и Жоро не остана по-назад. „Свате, не ги слушай тези. Концентрирай се – ти си по-добрият. Ти си по-директен, тебе те разбират повече хора, ти си народен човек. Я дай по-смело, на една баба ли ще се дадем?”
Мачът беше много спорен и трая дълго. Накрая и двамата припаднаха от изтощение. Малко след тях и ние с Жоро, само дето преди това стабилно си повишихме тон.
Аз, естествено се зарадвах, когато моята любимка беше оценена на ФАРА. Но не отидох да кажа на Жоро „Видя ли?”, защото зная какво би ми отговорил: „За да ми кажеш „Видя ли?”, трябва да ми намериш информация, че твоята баба е качила продажбите повече от свата. В противен случай „ А ти видя ли, че креативността не дава резултат в България?”
Няма подобни публикации.
Публикувано от Мария в TV Реклама / 4 коментара
Разпознато като телевизионна реклама
Коментари
4 коментара към “Наденицата vs. Ракията”
Остави своето мнение
« Това уеб ли е или е кино? IDEA създаде абсолютното парти и още нещо… »
I az sam za babata:)-pozdravlenia
Osven tova ot sigyren iztochnik znam, che baba Koina (taka se kazva babeto) “prodava” mnogo dobre vkusnata Balkanska kaima. Vchera popadnah i na akaunt na babeto i vav facebook.
cool, long live creativity… и аз съм за бабата.
Добре поднесена теза, но така като гледам и вие залагате на народния подход.
Освен ако разбира се историята с Жоро и алкохолният спор не е автентична
Историята е напълно автентична Лили. Не залагаме на народния подход напротив.