13

окт

Бисексуалността, свободата и преиграването в creative отдела

Някои реплики ще бъдат леко цензурирани.

Все пак това е блог.

Жена 1. Абе, видя ли к’во става в getty, като търсиш breakfast in bed?

Жена 2. За гейовете ли говориш?

Жена 1. Да бе.

Жена 2. Според мен. Не според мен де… според разни проучвания. Та те твърдят, че повечето хора сa бисексуални и е въпрос на време да им се отключи.

Жена 1. Значи ние двете с тебе сме латентни лесбийки, така ли?

Жена 2. Ами нещо такова.

Жена 1. Аха…

Мъж 1. Ами лошо няма.
Мъж 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. Смях.

Този разговор се проведе в One space office на доста висок глас.

Да, този разговор се проведе в creative отдела. Конкретният разговор спря дотук. Но съм присъствала на друг с подобно начало също в creative отдел, който имаше край невъзможен за цензуриране и съответно за публикуване.

Да, творческият отдел има един основен плюс и той е свободата.

Не е нужно да си работил там цял живот, за да го разбереш. Не че е възможно, сега като се замисля. Както добре знаем, като духнеш 40-те свещички, си out.

Но да не се разсейваме… Та думата ми беше, че творческият отдел има един сериозен плюс – липсата на conversation code.

Усещането, че с влизането в офиса не трябва да ставаш друг, не слагаш маската на благоприличието, е страхотно.

Сега, като се замисля за втори път, не би могло да бъде по друг начин.
Ние в рекламата и още повече тези в creative отдела все си мислим, че сме по-специални.
(Отделен въпрос е дали е вярно.)

Вярваме (нека бъдем откровени), че сме над забраните, че сме хора на изкуството, само че малко по-комерсиализирани. Ние си идваме с широките дънки, с татуировките смело напред, с рошавите коси и с piercing-ите.

Хайде, в моменти на благосклонност към простосмъртните правим невероятната жертва да влезем в някакви рамки и слагаме нещо спортно-елегантно, както когато например имаме среща с някой клиент.

Най-големият ни страх е да бъдем ordinary. И понякога в този си стремеж май преиграваме.

Със сигурност, ако не хора на изкуството, сме поне малко по-емоционални, а така наречените емоционално интелигентни хора безпогрешно улавят фалша.

Та, ако не ти идва отвътре да бъдеш всеки ден суперексцентричен и предпочиташ в някой разговор за лесбийки да пасуваш, ами по-добре го направи.

Ако кажеш, че хомосексуализмът вече е демоде и истината е в snuff-а, нито ще ти вдигнат заплатата, нито ще се отприщи бентът, който спира придошлата река от идеи.

Не е нужно да правиш челна стойка, за да си докажеш, че си на мястото си в creative отдела.

И едно обикновено циганско колело е OK, стига да ти е дошло отвътре.

Няма подобни публикации.

Коментари

« The writer’s block & the ways to survive    Щандът на щандовете »